Мартин Табаков
Представеният план за мир, изготвен от администрацията на Доналд Тръмп, стъпва върху и адресира руските съображения, формулирани като «коренните причини» на конфликта. Това става посредством:
-
Ангажимента НАТО да не се разширява допълнително (точка 3), което далеч не касае само Украйна;
-
Защита на езиковите малцинства и гарантиране на украинските и руски медии и образование във всяка една от двете страни (точка 20, ал.1 и ал.2);
-
Провеждане на избори: Украйна се задължава да проведе избори след 100 дни от подписването на споразумението (точка 25).
Отвъд целевите положения, в плана прозира и руска реторика (точка 20, ал.3 постановява отхвърляне на «нацистка идеология»). Рискът от тези положения, иначе благородно обяснени като мерки срещу дискриминацията, всъщност отварят канали за подривно влияние и дестабилизация на Украйна, добре познати още отпреди окупацията на Кримския полуостров през 2014-та г.
Ролята на САЩ и икономическите измерения
В представения план ролята на САЩ е имплицитно определена като посредник между Алианса и Русия (точка 4). Дистанцирайки се политически от конфликта, в същото време САЩ се опитват да капитализират икономически от неговото евентуално разрешаване. Това се случва основно по две направления:
-
Вашингтон обещава на Москва и Киев бъдещо икономическо сътрудничество в сферата на редкоземните минерали: с Русия в Арктика, с Украйна в нейната територия (точка 13, ал.2, точка 12, ал.5);
-
Вашингтон предвижда да управлява 100 млрд. долара от замразените руски активи (точка 14, ал.1), а останалата част от тях ще бъде инвестирана в съвместни проекти между САЩ и Русия (точка 14, ал.2).
Предвид това, че Белгия държи голямата част от тези замразени руски активи, е спорно кой би се чувствал по-ограбен от това предложение – Европа, която може да ги контролира, или Русия, чието законно притежание са.
Москва със сигурност би се облагодетелствала от икономическо партньорство със САЩ, но поради географската близост и структурите на икономиките, ако има някой, който в стратегически план може да релативизира зависимостта на Москва от Пекин, то това е Европа. Ако САЩ инициират премахването на санкционния режим върху Москва, то всъщност именно Европа може да се възползва от това повече, включително на гърба на интересите на Вашингтон в Европа, свързани с американския LNG.
Териториални въпроси и замразяване на статуквото
Планът на Доналд Тръмп предвижда признаване на руския контрол върху окупираните украински земи, отнема възможността на Киев за всякакви териториални претенции или искания за компенсации в бъдеще и циментира статуквото в региони като Приднестровието. Това става посредством:
-
Точка 2: Всички неясноти от последните 30 години ще се считат за разрешени;
-
Точка 26: Всички страни се съгласяват да не предявяват никакви претенции или да разглеждат оплаквания в бъдеще.
Успех за Русия е и това, че Москва се ангажира да не нахлува в съседни страни, а НАТО – да не се разширява допълнително (точка 3). Тук вече не става дума само за Украйна, а за държави и в Западните Балкани като Сърбия и Босна и Херцеговина. В плана определено има недомислени положения, от които Москва би се възползвала в бъдеще.
Като цяло планът предвижда материални компромиси от страна на Украйна – териториални и касаещи числеността на въоръжените ѝ сили, срещу обещания от страна на Русия да не напада Украйна или друга европейска страна. Последното е рисков сценарий за Украйна, доколкото планът предвижда предаването на Донбас, където е основният защитен вал на Украйна (точка 21, ал.1 и ал.4).
Гаранции за сигурност или липса на такива?
Темата за гаранциите за сигурност, които ще получи Украйна, е заявена декларативно (точка 5), но няма конкретика какви точно биха били те. Още повече, че Украйна приема да напусне основния си защитен вал и да редуцира въоръжените си сили до 600 000-членен състав (точка 6).
Планът би анулирал смисъла на създадената от Европа «коалиция на желаещите», доколкото точка 8 предвижда НАТО да не разполага сили в Украйна (Кремъл нееднократно заяви, че европейските войски в Украйна ще бъдат считани за такива на Алианса и явно, че Вашингтон е приел тази трактовка). Нищо не се споменава по отношение на това дали европейските страни членки на Алианса ще имат възможност да развиват партньорство с Киев в сектор отбрана и сигурност. Припомням, че основната гаранция за сигурност на Украйна според Европа е развиването на украинските въоръжени сили.
Като някаква форма на гаранция за сигурност на Украйна е заявката, че:
-
«Европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша» (точка 9);
-
«Русия ще закрепи в закон политиката си на ненападение спрямо Европа и Украйна» (точка 16).
Заключение
Като цяло предложеният план на американската администрация стъпва на политическата оценка, че Украйна губи войната, и подхожда с инструментариума на икономическите стимули за преустановяване на конфликта. Такива стимули Вашингтон предлага на Киев (възстановяване на инфраструктурата на страната в точка 12) и на Русия (в премахване на санкциите и развиване на двустранните икономически отношения със САЩ в точка 13).
Планът не отразява изразената от Европа позиция за постигане на справедлив и траен мир. Ако той бъде реализиран в този му вид, той ще предостави ползи на Русия и САЩ и загуби за Украйна, Европа и НАТО.
И ако основната слабост на плана спрямо Украйна е тази, че той очаква тя да направи материални компромиси срещу неясни гаранции за сигурност, слабостта му спрямо Русия също не трябва да се подценява: ако Москва се интересуваше от икономическите щети (санкции) и стимули (премахване на санкции и търговски партньорства), тя нямаше изобщо да започне войната в Украйна.
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
