Би било удачно названието на предмета да бъде «Религия и етика». Това се казва в становище на Св. Синод относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование, с вх. № 51-502-01-37/21.07.2025 г., с вносител Министерски съвет.
Ето какво обясняват те:
- В исторически план почти всички етически системи са се появили в недрата на религии, следователно религията има исторически и генеалогически приоритет.
- Терминът «етика» ни препраща към конкретна научна дисциплина, т.е. тя е с по-широк обем в сравнение с думата «добродетели» и освен «учението за добродетелите» (аретология), включва в себе си и други раздели.
Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия изказва своето удовлетворение от дългоочакваното предложение, направено от Министерския съвет чрез Министерството на образованието и науката като проект за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) в частта му относно въвеждането на новия предмет «Добродетели и религии» като част от задължителните предмети в училищата. В мотивите изрично е посочено, че предметът «Добродетели и религии» се предлага за изучаване по избор между «Религия – Православие», «Религия – Ислям» или «Добродетели/етика».
Св. Синод подкрепя мотивите относно промените, отнасящи се до въвеждането на предмета «Добродетели и религии» в задължителните учебни часове.
От сравнителноправен преглед, представен пред обществеността при публичното обсъждане на проекта, стана ясно, че такъв или подобен предмет съществува като задължителен предмет в много държави – членки на Европейския съюз, които са възприели конституционния принцип на светското образование. Наличието на такъв предмет като редовен (задължителен) в общообразователната програма по никакъв начин не противоречи на европейската практика.
Дългогодишна работа и положителни резултати
До предложението за въвеждането на задължителния предмет «Добродетели и религии» се стигна след повече от три десетилетия на обсъждане, работа, изготвянето на учебници, премина се през въвеждането на предмета «Религия» като задължителноизбираем и свободноизбираем предмет. Натрупа се голям опит, съобразиха се различни концепции и се стигна до днешните положителни резултати – проектът на ЗИД за ЗПУО.
За постигане на този удовлетворителен резултат, представен чрез проекта на ЗИД на ЗПУО, принос имат много педагози, психолози, богослови, историци, културолози, общественици и представители на различни обществени организации, както и подкрепата и неуморната работа и на експертизата на учени, ангажирани от Св. Синод, и най-вече – на работата на ръководството на Министерство на образованието и науката и лично на министър Красимир Вълчев, както и на експертния състав на Министерството.
Св. Синод подкрепя идеите и предложеното съдържание на разпоредбите на §§ 1, 2, 5, 24, 30, 31, 69, 159, т. 6, чийто предметен обхват се отнася до въвеждането на предмета «Добродетели и религии» като част от задължителните учебни часове в учебния план на българското училище.
Законопроектът е сполучливо съчетание между идеи, понятиен апарат и законодателна техника, което отговаря на добрите стандарти на създаване на правила за поведение и легални дефиниции, съобразени с достиженията на богословската и педагогическата науки.
Защо «Религия – Православие»?
Св. Синод на БПЦ-БП многократно е подчертавал неотложната насъщна потребност от въвеждането на предмет «Религия», с първа разновидност «Православие». Тази необходимост произтича от:
- Факта, че огромното мнозинство от българското общество изповядва като свое вероизповедание Източното православие и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени, цялостни и систематично подредени знания за своята религия.
- Източното православие е част от конституционната идентичност на Република България, определено е като традиционно вероизповедание, присъства в държавния протокол, в държавния празничен календар.
- Православното богословие е част от системата на висшето университетско образование в страната (има богословски факултети и катедри към най-големите и авторитетни висши учебни заведения). Следователно присъствието на науката богословие в достъпна и интересна за учениците форма в средното образование би било в пълно хармонично единство с академичното преподаване на тази наука, което е признато на европейско и национално равнище, наред с всички останали науки.
- Православното богословие и произтичащият от него предмет «Религия – Православие» освен познавателна, би имал и важна ценностно-формираща роля, доколкото преподаваните в него знания са неразривно свързани с конкретни ценности, практическото усвояване на които води до формиране на конкретни добродетели. Някои от тези ценности са: любовта към всички човеци, грижата за човешкия живот, грижата за останалите хора, грижата за природата като Божие творение, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, животът в общност, свободата и зачитането на свободната воля, човешката личност, честността, правдолюбието и т.н. Става дума за исторически формирали се ценности и добродетели, залегнали в народностното съзнание на българския народ.
- Предметът «Религия – Православие» в средното училище би спомогнал за по-пълното, задълбочено и цялостно разбиране от страна на учениците на редица знания, преподавани в други предмети, за които преподавателите по тези предмети нямат съответната богословска компетентност:
- История (покръстването на България, ролята на Църквата за формирането на българския народ, за Българското възраждане, ролята на Църквата във Византия и в Западноевропейското средновековие и др.).
- Български език и литература (християнските образи в множество произведения на българската литература от нейното зараждане до днес).
- Физика и астрономия (идеята за креационизма в съвременната физика, креационизъм и «теория на всичко»).
- Изобразително изкуство (християнски сюжети в средновековното и ренесансовото изкуство, византийска и старобългарска иконопис).
- Етика и право (толерантността като ценност, която се ражда в недрата на християнството).
- Философия (понятието за личност, което се появява в християнски контекст) и прочее.
Всички етически системи, пък били те и най-секуларизираните, са възникнали исторически в определен религиозен контекст. Етиката се намира в генеалогична връзка с религията. Това се отнася в още по-голяма степен за европейската етика и добродетелите на толерантността и взаимозачитането, които са възникнали в недрата на християнството. Познаването на основни моменти от библейската история, от историята и учението на Христовата Църква, е предпоставка за разбирането на основите на етическите системи и на учението за добродетелите в Европа.
Предметът «Православие» се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и положителните резултати са налице. В Гърция преподаването му не е спирало от Освобождението на страната (1821 г.) до днес, тоест вече 200 години. Известна е високата религиозна и богословска просветеност и култура на гръцкото общество в сравнителен план. В съседна Румъния с въвеждането на предмета нравствените и културни резултати също са налице. Православие се учи като конфесионална предметна разновидност и в множество неправославни държави в Европа.
Целта на въвеждането на предмета «Православие» не е индоктринирането, тоест формирането на религиозно съзнание, а е преподаването на знания, които позволяват осъществяване на компетентен и просветен избор, както и систематичното запознаване в достъпна и интересна форма с традицията, в която живеем вече повече от 1000 години, която беше прекъсната в периода на държавния атеизъм. Тоест този предмет ще съдейства допълнително за изграждането на младите хора като отговорни, свободни, съзнателни граждани, а също така ще допринесе за възстановяване на социалната кохезия и сплотеността в едно общество, намиращо се в състояние на сериозна криза и с тенденции на вътрешен разпад.
Убедени сме, че въвеждането на предмета «Религия – Православие» като задължителен би запълнило един осезаем дефицит, една празнота в цялостния общообразователен цикъл на обучение и възпитание в българското училище. То представлява неотменно право на всички български граждани православни християни, които желаят децата им да познават своята традиционна религия, което е един неизпълнен до момента дълг на Българската държава към нейния народ.
II. Конкретни предложения и редакции, които да бъдат обсъдени между първо и второ четене
- По § 24 относно допълнението на чл. 76 с нова ал. 8: В ал. 8 накрая да се създаде ново изречение със следното съдържание: «Учебните програми за класовете от 1. до 12. с елементи на конфесионално обучение се консултират с експерти на съответното вероизповедание».
- По § 159 относно създаването на нова т. 12-а от Допълнителните разпоредби (ДР): В т. 12-а от ДР предлагаме следната редакция: «Конфесионално обучение» е обучение за основните положения на религиите на признатите и регистрираните вероизповедания по Закона за вероизповеданията с повече от 10 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт.»
- Създава се нов § 173 в Преходни и Заключителни разпоредби: «Обучението по предмета «Добродетели и религии» в училищата започва от учебната 2026/2027 г. чрез поетапното му въвеждане от 1. до 12. клас.»
В заключение си запазваме възможността в хода на обсъждането да направим при необходимост допълнителни предложения и редакции на предложените разпоредби.
