
Том Балмфорт, Кан Сезер и Хумейра Памук
Руски и украински преговарящи се срещнаха в петък в Истанбул на първите си преки мирни преговори от повече от три години под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп да сложи край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война.
На живо по телевизията турският външен министър Хакан Фидан се обръща към руски и украински преговарящи в пищния дворец Долмабахче на Босфора. Половината от украинската делегация носеше камуфлажна военна униформа, седнала на маса точно срещу руските си колеги, които бяха в костюми.
Фидан каза, че е от решаващо значение да се постигне прекратяване на огъня възможно най-скоро. Той каза, че е щастлив да види волята на двете страни да отворят нов прозорец на възможности за мир и е важно преговорите в Истанбул да формират основата за среща между лидерите на двете страни.
\\\”Има два пътя пред нас: единият път ще ни отведе в процес, който ще доведе до мир, докато другият ще доведе до повече разрушения и смърт. Страните ще решат сами, със собствена воля, кой път да изберат\\\”, каза Фидан.
Воюващите страни не са се срещали лице в лице от март 2022 г., месец след инвазията на Русия.
Очакванията за голям пробив, вече ниски, бяха допълнително помрачени в четвъртък, когато Тръмп, приключвайки обиколката си в Близкия изток, заяви, че няма да има движение без среща между него и руския президент Владимир Путин.
Ръководителят на украинската делегация, излагайки приоритетите на Киев, заяви, че мирът е възможен само ако Русия се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня, връщане на отвлечените украински деца и размяна на всички военнопленници.
Русия казва, че иска да сложи край на войната с дипломатически средства и е готова да обсъди прекратяване на огъня. Но тя повдигна списък с въпроси и притеснения, заявявайки, че Украйна може да използва пауза, за да даде почивка на силите си, да мобилизира допълнителни войски и да се сдобие с повече западни оръжия.
Украйна и нейните съюзници обвиняват Путин в забавяне и казват, че той не е сериозен в искането на мир.
ПУТИН СТОИ НАСТРАНА
Путин беше този, който предложи преките разговори в Турция, но отхвърли предизвикателството на украинския президент Володимир Зеленски да се срещне лично с него, като вместо това изпрати екип от служители на средно ниво. Украйна отговори, като назова преговарящи от подобен ранг.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио и пратеникът на Тръмп за Украйна Кийт Келог също бяха в Истанбул, където по-рано в петък се състояха различни дипломатически контакти.
Рубио каза пред репортери в четвъртък вечерта, че въз основа на нивото на преговарящите екипи, голям пробив е малко вероятен.
\\\”Надявам се, че греша. Надявам се, че греша 100%. Надявам се, че утре новините казват, че са се съгласили на прекратяване на огъня; те се съгласиха да влязат в сериозни преговори. Но аз просто ви давам моята оценка, честно казано\\\”, каза той.
Русия заяви в петък, че е превзела още едно село при бавното си настъпление в Източна Украйна. Минути преди началото на срещата в Истанбул украинските медии съобщиха за въздушна тревога и експлозии в град Днепър.
Русия казва, че вижда преговорите като продължение на преговорите, които се проведоха в първите седмици на войната през 2022 г., също в Истанбул.
Но условията, които се обсъждаха тогава, когато Украйна все още се възстановяваше от първоначалната инвазия на Русия, биха били дълбоко неизгодни за Киев. Те включват искане от страна на Москва за големи съкращения на размера на украинската армия.
Началникът на кабинета на Зеленски Андрий Ермак заяви, че руските опити да съгласува настоящите преговори с неуспешните предишни преговори ще се провалят.
Тъй като руските сили сега контролират близо една пета от Украйна, Путин се придържа към дългогодишните си искания Киев да отстъпи територия, да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и да стане неутрална страна.
Украйна отхвърля тези условия като равносилни на капитулация и търси гаранции за бъдещата си сигурност от световните сили, особено от САЩ.
ВЗАИМНА ВРАЖДЕБНОСТ
Украйна отблъсна първоначалното нападение на Русия срещу столицата Киев през 2022 г. и си върна участъци земя, завзети от руснаците през първата година на войната. Но оттогава руските сили бавно, но безмилостно напредват през по-голямата част от последните две години.
Стотици хиляди войници са ранени или убити и от двете страни. Хиляди украински цивилни бяха убити, цели градове бяха разрушени, а милиони украинци бяха принудени да напуснат домовете си.
Москва казва, че е била принудена да проведе своята \\\”специална военна операция\\\” в отговор на разширяването на НАТО и перспективата западният алианс да приеме Украйна за член и да я използва като стартова площадка за нападение срещу Русия. Всяко уреждане на конфликта трябва да се справи с тези \\\”първопричини\\\”, казва Кремъл.
Киев и неговите съюзници отхвърлят това като фалшив претекст за това, което наричат заграбване на земя в имперски стил.
Олександър Сирски, началникът на украинската армия, каза късно в четвъртък, че Русия има около 640 000 войници в Украйна в момента и е \\\”превърнала агресията си срещу Украйна във война на изтощение\\\”. Той каза, че има активни боеве по цялата фронтова линия, простираща се на стотици километри.