Виктор Джак, Лусия Макензи и Сам Кларк
Преди Русия да си проправи път в Украйна, Илия Илин ловуваше предимно хора, блокирани в морето. Сега той също ловува саботьори.
Илджин, заместник-командир на бреговата охрана на Финландия, все повече търси танкери, които са на път да извършат саботаж. Зад него стои малка армия: десетки радари и камери, множество патрулни катери, флотилия от самолети и хеликоптери – всички разположени, за да претърсват участък от водата, голям колкото Белгия.
Те търсят подозрително поведение, което може да застраши подводните кабели, които доставят интернет и електричество на европейците.
И все пак саботажът продължава да се случва – два пъти само във Финския залив през последните 18 месеца, според Илджин. Общо в Балтийско море са регистрирани най-малко шест предполагаеми инцидента със саботаж от 2022 г. насам, като от 2023 г. насам са извадени 11 известни подводни кабела.
\\\”Това става все по-често срещано\\\”, каза Илджин, застанал в каютата на 23-метровия патрулен кораб, а вълните се удряха в стените му. \\\”Станахме по-наясно с риска и в момента се опитваме да разберем начини как правилно да реагираме.\\\”
Щетите не са разрушили обществото. Светлините останаха включени; Wi-Fi все още работеше. Но те все пак предизвикаха тръпка в Европа: какво ще стане, ако следващите бдители бяха по-координирани, по-строги? Какво ще стане, ако Русия започне нападение срещу Европа? Ами ако това означава война?
Бурен сценарий не е трудно да си представим. Ирландия може да загуби 10-та от електричеството си чрез три прекъсвания на кабела. Норвегия захранва Европейския съюз с една трета от газа на блока чрез подводни тръбопроводи. Преследването на която и да е от целите може да предизвика хаос – недостиг на енергия, непрекъснати цени, принудителен избор кой да загуби властта.
\\\”Свидетели сме… нова реалност\\\”, каза литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчюнас. \\\”Имаме все повече и повече инциденти в Балтийско море, които могат да окажат въздействие върху пазарите, за потребителите, а също и за нашия бизнес.\\\”
Досега властите не са успели да покажат, че Москва стои зад нито един от инцидентите. Но \\\”подобни саботажни дейности при сегашните обстоятелства могат да се разглеждат като полезни за Русия … това е единственото тълкуване\\\”, каза Вайчюнас пред POLITICO.
За Русия барабанният ритъм дори на минималните щети подхранва западната несигурност – и насажда идеята, че вярно или не, Москва може да преобърне ежедневието на европейците, ако иска.
С други думи, водите на Европа се превърнаха в нов фронт в затоплящата се Студена война с Русия.
ЕС и НАТО се надпреварват да се справят с проблема, като разработват планове за закупуване на резервни кабели и дронове и засилват военното наблюдение. Но Доналд Тръмп предизвиква опасения, че ситуацията само ще се влоши, тъй като президентът на САЩ унищожава основните съюзи на Америка и повтаря като папагали руските опорни точки.
\\\”Те бяха окуражени\\\”, каза дипломат от ЕС, който беше анонимен, за да говори свободно. \\\”Така че това просто означава, че трябва да бъдем сериозни.\\\”
Намиране на пукнатини
ЕС се сблъска с първото си грубо пробуждане в края на 2022 г.
През септември същата година тръбопроводите \\\”Северен поток\\\” от Русия до Германия бяха мистериозно взривени. Оттогава докладите свързват инцидента с украински граждани, въпреки че наказателното дело продължава.
Оттогава саботажът в Балтийско море се разпространи, засягайки телекомуникационните, газовите и електрическите връзки, свързващи Швеция, Финландия, Германия, Латвия и Естония. Само преди няколко седмици комуникационен кабел, свързващ Берлин и Хелзинки, отново беше повреден край шведското крайбрежие.
Това е лесна операция за изпълнение.
Като начало, разходите са изключително ниски. \\\”Потенциално това е просто подкупване на капитан, за да спусне котвата\\\”, каза Кристиан Бюгер, професор по международни отношения и експерт по морска сигурност в университета в Копенхаген. \\\”Това е наистина евтино, ако мислите за военни операции по сигурността.\\\”
Целта също е лесно достъпна до котвата на кораба. Балтийско море е дълбоко средно само 52 метра, докато Финският залив е още по-плитък с 38 метра. Сравнете това със Средиземно море на 1500 метра.
След това самите кабели са лесни за рязане.
Подводните кабели за данни, които пренасят световните имейли, WhatsApp и срещи в Zoom, са миниатюрни, широки приблизително една ръка разстояние и тежащи само 3 килограма, според Фолкер Венд, генерален секретар на търговския орган Europacable.
Подводните енергийни връзки, които свързват двете страни и офшорните вятърни турбини, са направени да издържат на суровата подводна среда. Те са широки колкото китара, защитени от слоеве изолация и стомана и тежат до 65 килограма, каза Уенд.
Кабелите, заровени на половин метър под морското дъно, са построени да издържат 40 години и да издържат на тралене от рибарски мрежи, но не и на директен удар на котва. Точно това се случи с Eagle S, плавателен съд, който влачи котвата си 100 километра, докато преряза няколко кабела близо до Финландия през декември.
Веднъж прекъснати, ремонтите са предизвикателство, според Бюгер, морския експерт.
Ремонтните кораби \\\”са относително ограничени в световен мащаб\\\”, каза той, като само около 80 са налични по целия свят. И дори след пристигането си на място, поправките могат да отнемат до две седмици за кабелите за данни и \\\”много месеци\\\” за захранващите кабели, според Питър Джеймисън, заместник-председател на Европейската асоциация за подводни кабели.
Цената? Между 5 и 150 милиона евро, според Бюгер.
Това са много пари и време за нещо, което по същество е невъзможно да се спре. Около 15% от общия морски трафик в света преминава през Балтийско море, което се простира на почти 400 000 квадратни километра – по-голямо от Германия. Орди от дронове, радари и моряци не могат да хванат всеки измамник.
\\\”Невъзможно е да бъдеш навсякъде по едно и също време\\\”, каза Марко Лааксонен, заместник-началник на щаба на операциите във финландския флот.
Засега западното разузнаване предполага, че някои от инцидентите всъщност са случайни. Но експертите изразиха съмнения за други, особено там, където са замесени съюзниците на Русия, като регистрирания в Китай танкер Yi Peng 3, който прекъсна два подводни кабела миналия ноември.
Така или иначе, Москва обича да се възползва от несигурността, според Ник Чайлдс, експерт по морска отбрана в мозъчния тръст на Международния институт за стратегически изследвания.
\\\”В ситуация, в която всъщност не сте във война, има правдоподобно отричане\\\”, каза той. \\\”Русия може да се стреми да повиши играта си в … сивата зона под действителния конфликт, като вид възпиращ и предупредителен сигнал към западните правителства да не ескалират подкрепата си за Украйна\\\”.
Това е същата тактика, която Москва използва и другаде. Западни служители подозират участието на Русия в палежи и изпращане на бомби из цяла Европа, както и в провеждане на кампании за дезинформация и кибератаки. Миналия месец беларус беше обвинен в подпалване на полски супермаркет от името на Русия. Насилие на ниско ниво с известна степен на отричане.
Сега властите добавят подводен саботаж към този списък.
\\\”Това, което виждаме, очевидно е ескалация\\\”, каза Бюгер, и \\\”стратегически опит за подкопаване на стабилността и засилване на чувството за уязвимост и несигурност в западните общества\\\”.
\\\”Ще видим повече от тези атаки\\\”, добави той.
Ниско усилие, висока награда
До този момент морският вандализъм е причинил ограничени смущения. Енергийната мрежа на ЕС е сред най-добре свързаните в света и компаниите изграждат резервни връзки, за да ограничат риска от недостиг на доставки.
Вместо това \\\”голяма част от въздействието всъщност е на обществено ниво\\\”, каза Бюгер. Подобни инциденти често засилват общественото безпокойство и подхранват \\\”популистки наративи по отношение на защитата на себе си, гледайки навътре, а не навън\\\”.
През 2024 г. обаче Естония получи представа какво може да се случи при по-тежка атака, когато технически проблеми в един кабел доведоха до скок на сметките за енергия с 10 процента, каза Ерки Сап, член на борда на държавния оператор на електрически мрежи в страната Elering.
Представете си, че това не беше само един захранващ кабел или се беше случило заедно с масивно унищожаване на кабела за данни. След това добавете кибератаките към уравнението.
\\\”Можем да се справим с всяко едно събитие, всеки отделен проблем с енергийната инфраструктура\\\”, каза Сап. \\\”Но също така, ако има няколко такива събития, това може да доведе до проблеми със сигурността на доставките.\\\”
Последиците също могат да се увеличат, ако атаките се разпространят и в други части на Европа – особено след като САЩ продължават да се оттеглят от западните си съюзници.
Подобно на балтийския си съсед, Северно море е плитко – средна дълбочина от само 95 метра, което го прави изложено на подобни актове на саботаж, според Фук-Вин Нгуен, който оглавява базирания в Париж енергиен център \\\”Жак Делор\\\”.
Това е мястото, където се намират жизненоважните газопроводи, свързващи Норвегия и континентална Европа.
\\\”Ако можехте да се насочите към една инфраструктурна връзка между Норвегия и ЕС … прекъсването на доставките и ефектът върху цените ще доведат до хаотичен сценарий\\\”, каза Нгуен.
Най-изложени са островите на ЕС, добави той.
Ирландия е една от тях, с ограничените си връзки с континента. Страната също така е по-малко способна да наблюдава саботажи, тъй като не разполага нито с подводници, нито с военни радари, нито е част от военния съюз на НАТО. Малта също има само една подводна електрическа връзка, която осигурява една четвърт от енергията на острова.
В най-лошия случай, каза Нгуен, Москва ще определи прекъсването на газа с прекъсване на кабела на тръбопровода в средата на зимата.
В този момент, каза той, \\\”това е време за голяма криза\\\”. Небесни цени. Страните намаляват износа, за да натрупат доставки. Потребителите губят достъп до енергия.
Като се има предвид безизходицата на Европа с Русия, това е \\\”възможност, която не можете да изключите\\\”, каза Нгуен.
Напрежението не е само с Русия. Президентът на САЩ Тръмп разклаща самата концепция за колективна, координирана западна отбрана. Уверенията, които някога са смятани за железни – американски войски ще защитават Европа, трансатлантическите военни ще си сътрудничат – изглеждат все по-анахронични. В края на миналия месец Ройтерс съобщи, че САЩ са се отказали от съвместните усилия с Европа за противодействие на руския саботаж.
\\\”Европа разчита на доста американски възможности за наблюдение\\\”, каза Нгуен, и \\\”особено след инцидентите със \\\”Северен поток\\\”, [което] подчерта факта, че западните страни очевидно са имали дефицит по отношение на наблюдението на тази инфраструктура\\\”.
Това шпионско оборудване не се заменя лесно. И Русия ще знае това.
\\\”Разплитането на трансатлантическите отношения в областта на сигурността… може да бъде насърчение за руснаците да причиняват пакости\\\”, каза Чайлдс, експерт по морска отбрана.
Подводни решения
Ситуацията подтиква Европа към действие.
През януари НАТО обяви, че ще разположи фрегати, морски патрулни самолети и флот от военноморски безпилотни самолети, за да наблюдава региона като част от новата програма \\\”Baltic Sentry\\\”. Това стана, след като алиансът създаде нов морски център миналата година за проследяване на уязвимостите на критичната инфраструктура.
\\\”Разполагаме значително повече военни сили в района\\\”, каза Джеймс Апатурай, заместник-помощник генерален секретар на НАТО за хибридните и кибернетичните технологии. \\\”Повече присъствие, повече наблюдение, по-стабилни действия … трябва да възпре капитаните на корабите и екипажа, които е по-вероятно да бъдат заловени.\\\”
ЕС също увеличава усилията си.
През февруари Брюксел заяви, че ще похарчи допълнителни 540 милиона евро за нова инфраструктура до 2027 г., включително подводни връзки, като част от стратегия за защита на основните кабели. ЕС също така планира да се запаси с резервни кабели и да закупи специални ремонтни съдове за отстраняване на счупвания.
\\\”Европейският съюз е … желаещи и способни също така да подкрепят и помагат на [своите] държави членки\\\”, каза изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по сигурността Хена Вирккунен пред Politico.
\\\”Първата част от готовността е, че не сме зависими от една връзка\\\”, добави тя, твърдейки, че справянето с подводните заплахи е част от новия план на ЕС за подготовка и реакция при бедствия, публикуван миналата седмица.
Страните, граничещи с Балтийско море, също вземат нещата в свои ръце.
Финландия третира защитата на енергийната инфраструктура като част от своето отбранително планиране – \\\”подход за пълна сигурност\\\”, каза финландският министър на околната среда Сари Мултала. Страната проучва закупуването на повече ремонтен капацитет.
\\\”Да имаме дълга граница с Русия, а също и с нашата история\\\”, добави тя. \\\”Винаги трябва да сме подготвени за най-лошото.\\\”
Междувременно Естония и Литва обмислят проектозакони за конфискуване на плавателни съдове, застрашаващи критичната инфраструктура извън техните териториални води. Обединеното кралство стартира схема за изкуствен интелект, която оценява рисковете за танкерите чрез публично достъпни данни за движението на корабите.
\\\”Нашите хора усещат това като атака срещу нашата критична инфраструктура\\\”, каза естонският министър на климата Йоко Алендер пред POLITICO. \\\”Основният принцип тук е европейската сигурност и независимост.\\\”
Но изработването на ефективен отговор означава и навлизане в правно минно поле.
Според международното право страните имат малко правомощия да конфискуват подозрителни плавателни съдове извън териториалните си води – или на 12 морски мили от бреговете си, каза Шон Прибил, партньор, специализиран в международното морско право в Holland & Knight.
Отвъд тази зона корабът има законното право на \\\”мирно преминаване\\\” и се подчинява на законите в страната, в която е регистриран, каза той, така наречената държава на знамето.
Това е проблем, каза Прибил, защото \\\”няма полицейски механизъм\\\”, който да принуждава тези държави на знамето – често далеч и с хлабави дипломатически връзки със западните страни – да предприемат действия срещу подозрителни плавателни съдове.
Yi Peng 3 е пример за това. Въпреки акостирането между Швеция и Дания, Пекин отказа да позволи на местните власти да проведат пълно разследване на плавателния съд.
Обратно на патрулния кораб край бреговете на Финландия, мощен вятър удря прозорците на каютата. Началникът на финландската брегова охрана Илжин изрази опасения от това колко опасно се държат руските товарни кораби.
\\\”Това са много плитки води… Така че, ако тези кораби имат проблеми с двигателя, например, те губят маневреност\\\”, каза той, \\\”и тогава може да падне на земята след няколко часа\\\”.
И Iljin не може да ги проследи правилно. \\\”Някои от тях изглежда манипулират своите [транспондерни] устройства … което ги прави невидими\\\”, каза той.
Така че за Iljin това дори не е избор. Европа трябва да се адаптира към тази нова реалност.
\\\”Очевидно сме наясно къде са тези подводни кабели\\\”, каза той. \\\”Това е нещо, за което сме се подготвили.\\\”
