Данъкът «дивидент» в епицентъра на битка между власт, бизнес и икономисти

1. Какво представлява данъкът „дивидент“ по действащото право

По действащия режим доходите от дивиденти, които физически лица получават от български дружества, се облагат с окончателен данък 5%, удържан при източника – т.е. компанията, която разпределя дивидент, удържа и внася данъка към бюджета. Това е регламентирано в ЗДДФЛ и ЗКПО и е описано в разясненията на НАП и Министерството на икономиката.

Няколко важни детайла, които медиите често напомнят:

• Данъкът се дължи върху брутния размер на разпределения дивидент, независимо дали е в пари или в натура (напр. апартамент или автомобил).

• Физическото лице не подава декларация за този доход – задължението и отговорността са на дружеството платец.

• Когато дивидентът е между фирми (местни или от ЕС/ЕИП), обикновено не се удържа данък „дивидент“ – идеята е да не се възпрепятства груповото и корпоративното инвестиране.

• Върху дивидентите не се дължат осигуровки, защото това не е доход от труд.

На практика имаме класическа схема на двойно облагане на печалбата:

1. фирмата плаща 10% корпоративен данък върху печалбата;

2. върху разпределената печалба (след данък печалба) физическите лица плащат 5% данък „дивидент“.
   При груб пример: от 100 лв. печалба, фирмата плаща 10 лв. корпоративен данък и остава 90 лв.; 5% върху 90 са 4,5 лв., т.е. обща ефективна тежест ~14,5%.

---

2. Предишни промени и затягане на режима

Преди сегашния спор около ставката имаше една значима промяна, отразена в счетоводните и данъчните медии:

• От 1 септември 2023 г. се забранява изплащането на дивиденти в брой – те могат да се изплащат само по банков път. Това беше мотивирано с ограничаване на сивата икономика и „пликчетата“.

Това затегна режима, но не засяга самата ставка – тя остана 5%.

---

3. Какво се предлага с Бюджет 2026

През последната седмица медиите са пълни с новината, че властта обмисля (а вече и формално предлага) увеличение на данък „дивидент“ от 5% на 10% в рамките на проектобюджета за 2026 г.

Основните линии по медиите:

• Драгомир Стойнев (БСП, зам.-председател на НС) обявява по БНР, че в Съвета за съвместно управление има „нагласа“ за вдигане от 5 на 10%, за да се спре сивата икономика и „пликчетата“ с пари, които минават през ниския данък дивидент вместо през трудови възнаграждения с осигуровки. Това е широко цитирано от БНР, „Медиапул“, „Сега“, News.bg, „Дума“, „Дарик“.

• Според публикациите проектът за Бюджет 2026 предвижда официално промяна на ставката от 5 на 10%; Министерството на финансите вече е публикувало параметрите, където изменение на данък „Дивидент“ е вписано черно на бяло.

Т.е. не говорим за „идея на масата“, а за конкретен текст в проектобюджет.

---

4. Какво казват управляващите и левицата

Медийният образ на аргументите „за“ вдигането идва най-вече от изявленията на Стойнев и левицата, отразени в БНР, „Дума“, News.bg, „Медиапул“, „Сега“:

1. Борба със сивата икономика
   Теза: при 10% подоходен и 5% данък дивидент, фирмите прехвърлят част от възнагражденията като дивиденти, за да не плащат осигуровки и данък върху труда. Повишаването на ставката до 10% трябва да „затвори тази вратичка“ и да направи схемата неатрактивна.

2. „Пликчетата“ и „черните каси“
   В левите и част от центристките медии силно се акцентира върху образа на „пликчета с пари“ – бонуси и заплати, раздавани нерегламентирано, често на база на дивидентни плащания. Целта на мярката, според това framing-а, е да прекрати практиката „всичко да минава през дивидент“.

3. Справедливост между труда и капитала
   Имплицитен аргумент, който личи по коментарите: смята се, че е „несправедливо“ печалбите, разпределени към собствениците, да се облагат по-ниско от доходите на наемния труд, които са с 10% подоходен + осигуровки. Повишаването до 10% се вижда като стъпка към „балансиране“.

4. Фискален аргумент
   В някои текстове се посочва, че приходите от данък „дивидент“ за 2024 г. са около 129 млн. лв. При чисто механично удвояване на ставката теоретично може да се очакват още около 129 млн. лв., макар че мнозина икономисти оспорват това като нереалистично поради поведенчески ефекти.

В резюме: управляващите и левицата продават мярката като антисива, про-справедливост и фискално полезна „хубава мярка“.

---

5. Как реагира бизнесът и работодателските организации

От другата страна медиите отразяват масиран фронт на несъгласие от страна на бизнеса – КРИБ, АОБР и отделни предприемачи:

1. КРИБ и Кирил Домусчиев
   В официална позиция, разпространена от БТА, председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заявява, че повишаването на данъка дивидент ще има „доказано вредни“ последици: ще намали чуждестранните инвестиции, ще удари стартиращите компании и „инвеститорите-ангели“, и ще стимулира изтегляне на капитал, вместо реинвестиране.

2. АОБР и други работодателски организации
   В репортаж на bTV се цитира председателят на АОБР, който критикува проектобюджета именно заради увеличението на данъка дивидент, наред с други мерки.
   В Investor.bg е описано как работодателите бойкотират Тристранния съвет с искане да отпадне увеличението от 5 на 10%, да не се вдигат осигурителната тежест и максималният осигурителен доход и да се овладее растежът на държавния дълг.

3. Бизнес и икономически медии

   • Forbes България говори за „опит за удвояване на данък „дивидент“, който ще бъде пагубен за бизнеса и предприемаческия климат“.

   • Economic.bg публикува анализ, според който увеличението от 5 на 10% няма да свие сивата икономика, а по-скоро ще я разшири и ще „удари обикновените хора и инвеститорите“.

   • В някои регионални и онлайн медии се препечатват оценки на икономисти, които наричат мярката „уникална тъпотия“, с аргумента, че ефектът върху сивия сектор ще е обратен, а върху бюджета – ограничен.

Общият тон от тази страна е: мярката е анти-инвестиционна, анти-предприемаческа и ще тласне част от капитала обратно в сивия сектор, вместо да го изкара на светло.

---

6. Какво казват икономистите и анализаторите

Медиите широко цитират и икономисти, най-вече от Института за пазарна икономика и свързани експерти:

• Лъчезар Богданов (главен икономист на ИПИ), цитиран от Investor.bg, коментира, че управляващите разчитат бюджетът да „издържи“ и при увеличени данъци, защото обществото често не реагира. Въпреки това той поставя под въпрос логиката, при която се облага по-силно вече декларираният доход (дивидент), вместо да се гони действително скритият.

• В статия на Economic.bg се прави развит аргумент, че данък дивидент е „данък върху успеха“ – той идва след успешен бизнес и вече платен корпоративен данък; повишението го прави по-малко изгодно да се инвестира и по-изгодно да се „изнася“ капитала или да се търсят схеми.

• Във Forbes, в контекста на по-общ анализ на Бюджет 2026, ИПИ и други експерти говорят за „влакче на ужасите“ във фискалната политика, където увеличението на данък дивидент е само един от елементите на по-широко натоварване на бизнеса.

Накратко, икономистите, които доминират в медийното пространство по темата, са по-скоро критични и виждат:

• малък фискален ефект,

• висок риск от поведенчески реакции (укриване, изнасяне на капитал),

• послание, че България върви към по-високо и по-непредсказуемо данъчно облагане.

---

7. Мястото на данък „дивидент“ в общата данъчна система

От обяснителните материали (блогове, данъчни консултанти, счетоводни сайтове) се очертават няколко по-общи контекста:

• 5% ставката се възприема като част от „нискоданъчния пакет“, с който България се позиционираше като привлекателно място за бизнес и за инвестиране (ниска корпоративна ставка + нисък данък дивидент).

• Увеличението до 10% не прави страната „високоданъчна“ в европейски мащаб, но повишава ефективното облагане на разпределената печалба от ~14,5% на ~19%, което вече е значима промяна в рамките на българския модел.

• При данъчно третиране на дивиденти от чужбина (ETF-и, акции и т.н.) 5%-ната ставка беше важен аргумент за хората да инвестират през български данъчен резидент; увеличението ще пренареди сметките на част от по-активните инвеститори.

---

8. Обобщение на медийния образ

Ако го систематизираме:

• Юридическият и административен консенсус (НАП, министерства, професионални блогове) описва данък „дивидент“ като сравнително ясен, нисък и лесен за администриране окончателен данък, с важни изключения за корпоративните дивиденти вътре в ЕС.

• Политическият фронт на левицата и управляващото мнозинство го използва като инструмент за:

  • борба със сивата икономика,

  • „затваряне“ на практиката да се плаща труд под формата на дивидент,

  • сигнал за по-голяма справедливост между труда и капитала.

• Бизнесът и икономистите, поне тези, които са силно представени в медиите, го описват като:

  • удар по предприемачеството, стартъпите и инвеститорите-ангели,

  • сигнал към капитала, че България започва да отстъпва от конкурентния си данъчен модел,

  • мярка с ограничен бюджетен ефект и висок риск от засилване на сивите практики, вместо обратното.

• Медиите до голяма степен следват добре познатия идеологически разлом:

  • леви/про-социални издания и репортажи – акцент върху „пликчетата“, справедливостта и борбата с черните каси;

  • бизнес-ориентирани и либерални медии – акцент върху инвестиционния климат, предвидимостта на данъчната среда и конкуренцията за капитал.

С други думи: данъкът „дивидент“ излиза от тихия си ъгъл и се превръща в една от ключовите линии на сблъсък около Бюджет 2026, а оттам – и около въпроса каква да бъде философията на българската данъчна система в следващите години.

U-DIGEST